Добра среща

В Косово и на кафе да гледам, все Косово виждам вътре – хълмове, склонове, птици. Затова днес гледам на шипка, огрибка от скалите, наречена каменица, и висящи като бради по старите ябълкови дървета лишеи. Също като кафето ги варя, но нощем и с вълна. До получаване на от шипката: мляко с какао, от каменицата – […]

Приказното дърво е посято и грижливо полято от приятели в двора днес. Първите приказки за големи/ и малки в с. Косово бяха уважени от пълна къща село в следобеда. Сюблимните им моменти аплодира моята (казвам моята, защото така) баба Митра с „бис“ или (въпреки обещаното: „днес мълча, а ще разказваш ти“) с нетърпеливото: „и са […]

Стаята за приказки за големи в с. Косово ще се напълни днес! Малко било селото, пусто било селото! Къде бе, нашето?! 🥰 И понеже места вече няма, поздравявам с любима песен, която хем и ме заиндийчва (темата ни са индийски приказки), вдъхва ми кураж и ме кара да съм спокойна, че няма да си забравя […]

Оранжеви поздрави от село! Откога се каня да туря къщата в ред, но имам воля само да гледам, откривам, запомням

Не лети без чорап! – летателният ми девиз. Но бива ли все да ми свиват куките на граница, до Пловдив да го бях оплела! Фасул, трахана, Косово, ида-ида си

Никой освен мен не ходи по гората в тези кански кал и дъжд. Добре, че смаяните кучетата уважиха свободната мисъл и на сърнето, което разсеяно гризеше борово връхче на една ръка от нас. И сто на сто тъкмо също си мислеше: “ Никой освен мен не ходи по гората в тези кански кал и дъжд.“ […]