Добра среща

Преди зората животинките и в града още щъкат свободни. Понякога не се оглеждат, таралежчета деца Видя ли ги на пътя, реагирам като внимателен самоубиец – разръкомахвам се, а на по-кротки улици, като съмващата днешна, излизам пред колата. А тя бавна, червена и вежлива. Таралежчето замръзна от толкова надвесени. После усети, че са му дали пешеходна […]

Баба си дойде, с наперена крачка надолу, като да слиза от различно високи небета. Аз да не преча? Не бе, бабо, хайде, събери сила и да си говорим! Мисля, че срещата ми на щанда за рози с жена, която придружава умиращите до прага на смъртта, събуди този сън. Цял ден го люлея в главата си, […]

През октомври не цъфтят рози, но усмивки Допътувах с влака до есенния празник на розите в Бад Тьолц, за да си срещна момичетата. Едната шие вълнени дрехи с чуден дизайн, вече има овце и ми е сърдечна душа. А другата е като Роза, казва се Ангелина, и нейният щанд ухае на розовите продукти на България. […]

Свиря в тази пищна сутрешна есен, слушат ме няколко човека, на собствен риск Благодарят ми, а единият ми дава за деня нещо голямо. Нека е за всички ни: Дръж лед в главата си, захар на езика си, и любов в сърцето си, казва индийска притча. Ще рече, пази ума си неутрален, нека изреченото от теб […]

Тревистозелен изгрев – като младостта на моето дете, шепа орехчета – да почерпя катеричките, че Маленка става на 20, и розов елен в небето – тя може неговите скокове и пируети в хубавото. Пейките в парка носят послания, според желанието на дарителя. Избрах за ореховите и бонбонки пейката на Вярата – „всичко се развива нататък“. […]

Ако предишния ден си кацнал обратно в Мюнхен, а си един косовски живак дето мирно не седи, скачаш да търсиш изгрева. 5.45, улиците големи и вече надвижени с коли бензин.. Първото, което аз виждам, са главиците на петте феи в сланата на спирката, с дълги рокли лалета. Посвирвам в очакване Когато бях овчарче на един […]

Интересен емоционален момент е краят на разказване на приказки, последната дума. Покланяш се и гостите те чакат да се върнеш. А ти тъкмо си бил кралицата на Гърция, въздишал си с Насредин или си грухкал като уплашен глиган, и няма връщане Вероятно затова артистите напускат за кратко сцената, да се съберат. Усещам, че тогава трябва […]