със Светлана Кампс
„Какво е всъщност лятото, какво е?“ Снощи подреждах плодовете му, безкрайно пъстрите му дни и вечери; писналата гайда над село; екналите като пъргава река по махалите гласове на „Безгрижния ни кръжок“; розовата окраска на плевелчето, наречено сапунче; и ослепителното мораволилаво на залеза над нашите хълмове. А кафявото – това е топлата земя, по която, събудила […]
Най-хубавите масури се навиват по месечина . Цяла дървена щайга чисто природно изящество. Шипката жули при навиване, и ми спомня как бързах да я плакна на дворната чешма в мрака, a водата в село спираше ли, спираше. Бодличките й сега ме държат будна на колелото. С окарината с много желание подготвям стан Пантелейчо за действие […]
Ето че вече съм в автобуса към немския ни дом. До мен в тъмното оглушително хърка изморена сръбкиня. А малко дете на предния ред промушва оче през процепа между седалките, озърта го и шепне към майка си: „Пазете ме, тук има мечка!“ P.S. Забрадките ми в Косово станаха две. Първата е бабина, тя ми помогна […]
От дни боядисвам с растения, за да ги покажа накуп. Не конче по конче, а композиция, която от брош, роза, салвия, кантарион, кампеш, полски мак, куркума, дървесни гъби и различна в естествената си белота вълна може да създаде всичко. Всичко и още, кълбо до кълбо, без цветовете да се хапят, напротив даже. Вика се природа, […]
Късметлийка съм с децата – шарени, мили, любопитни да научат всички вълнени „фокуси“ идват при мен. Днес беше първият час по плъстене на мъничка индийка с дъ-ълги до коляно тъмни плитки, и с мъничко като нея гласче. Но когато се стигна до вълна и приказка, личицето й светна а пръстчетата смело заплъстиха дива ябълчица. Занаят […]
Боядисвам вълна с градински чай/салвия. Много бавно и радостно. Очакваното златно-зелено бавно се проявява в тенджерата. А извън нея е малкото охлювче, тръгнало да пътешества по чаена клонка. Толкова е доверчиво и прозирно крехко, че го заговарям докато го водя навън. Колко нежни същества има около нас.
Годината клони към заник, а аз още не съм разказвала приказки за големи в с. Косово, както си бях наумила в началото й. Ето повод и билет да си отида скоро А когато някой каже „поспри се“, не искам. Защото, както се казва в една еврейска приказка, която много харесвам: „Не зная какъв ден ще […]
Ласкав октомврийски следобед, тъкмо за бране на градински чай/ салвия. Листенцата ми превръщат ръцете в парфюм, а изсушени боядисват вълна в млечно зелено. И време за глезен есенен чорап, който, наплетен с чаени пръсти, лекува настини и настинки. Липсват двете овчици, да хрупат до мен Пращам слънце навсякъде, имам много днес
You are currently viewing a placeholder content from Facebook. To access the actual content, click the button below. Please note that doing so will share data with third-party providers.
More InformationYou are currently viewing a placeholder content from Instagram. To access the actual content, click the button below. Please note that doing so will share data with third-party providers.
More InformationYou are currently viewing a placeholder content from X. To access the actual content, click the button below. Please note that doing so will share data with third-party providers.
More Information
