Предене на чардачето
„Търсих себе си и открих само Бога. Търсих Бога и открих само себе си. Между тях нишката се протяга, вечно свързваща душата с небесния свят.“ Руми
със Светлана Кампс
Категория: Работилничка Puppeteria
Подготовка за Етъра
Подготвям се да участвам в нещо ново за мен. И се вълнувам доста Аз не зная колко хора ще влязат в малката ми стаичка в старата къща на Етъра, за да видят моя занаят, но истински се радвам на всеки един, комуто мога да го покажа и му разкажа. За мен той е цветето на […]
Руното на вализерите
Ако мислите, че има нещо по-нежно вълнено от вегетарианска кожа, може Но за мен това е върхът на усещането на пръстите за този материал! Леко е тежкото руно, игриво и хладно и топло, завъртулка тук, връхчета на къдриците там. Най-после насред строежа руната на Санта Клаус БГ/ Santa Claus BG са чистички и светят в […]
Aлена юртена чанта
Осемте посоки на света, поне осем, съм изписала тук с домашно багрена вълна, сапун и везба. И козлетата, които в киргизките легенди крепят Земята на рогцата си. В тази си чанта най-обичам да нося приказки и кадило, флейта и плетени на 4 до 10 пръста шнурчета. Както и тефтерчета с идеи и сравнително умни мисли […]
Да носи музика
Селото е като в мляко с ориз, къщичките едва се виждат да белеят сред мъглата. Дъхаво къпано майско утро. Тръгнала съм да си осветя работата – калъфче за флейта. И не че всичко ръчно не е вече свято, преминало през пръстите и душата, но нека по мой си леко еретически ритуал полегне и на тикления […]
Розичка и дъги в Косово
Сега вече ги знам монголците и тибетците защо са такива червендалесто-мургави! Не се прибират под покрив – слънце ги жари, дъжд ги зачулва, те вън та вън, на високото. Като мен тези дни, с добавен скрежовалеж, свита под един бор, и през три дъги на баир. Да е топло, не е, но за стопляне си […]
Човеците светват откъм ръцете и откъм сърцето
Човеците светват откъм ръцете и откъм сърцето, виждам аз, когато тръгна за светлина Светилката на снимката е детска – на нея прелитат тюркоазени и земни колибри, в къщичката им мъждука свещица, валят се купи с цвят на горски мъх, а пръстчетата плетат, плъстят, рисуват с топлата сапунена пяна. Вече ги разпускам плъстарчетата в лятна ваканция, […]
Приказкоразказвачка
Очите на боязънта са големи! Затова е добре някак да си „хванеш цаката“, например като мен, преди да разказвам приказки. Знам, че мога, и пак ме е страх – да не си забравя приказката, да не би тя да не докосне, и други страхове имам. Ама треперя като лист, стомахът ми танцува, докато не вляза […]