Блог

Златоградските музейни съкровища

Мънистените нанизи и чеиз в златоградска музейна стая ми бяха истинска наслада днес. Тази кротваща мекота на цветовете, за която са имали очи дедите ни. Завивката на бебешката люлка, снимката на малките дечинки, може би вече престарели бабки… И си ги представих – гиздавите момински шии, а после гукане, пълзящи разбутващи майчиния ред крачета, припряни ръце наместват разтурената постелка на миндера… Още и винаги всички са там.

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top