… С ръка докосвам облаци зелени,
завръщам се стремглаво изведнаж
и виждам как се втурва
подир мене
големият и тих Гергьовски дъжд.
И отминава, напоил богато
с надежди всяко коренче и злак.
Гергьовски люлки, люлчици
от злато,
не спирайте, люлейте ме до мрак…
Ат. Цанков

Related