Етикет: Родопски дом и път

Време за раздяла с Косово и Варна, но не за дълго, не за дълго. Така си казвам вече 23 години… и добре, че си вярвам безрезервно! Чао, приятели добри, Светла бори чанти

Приказки от камък и дърво. И лунна пътека пред къщата – вървиш по нея и докосваш звездите. И кукла – объл камък за завършек на комина, издялан и подарен ми от Петьо. И катма с ягоди, приготвена от съседа Митко за адет, изядена сговорно от деветима ни на обекта. Къщата преди и днес, хубави майстори, […]

Лискин дом, или магията на наденичките

Една майчица никога не забравя що е да си майка. И да си е починала 100 години, пак поема да е люлка за децата си. Само да я обичат, а пък нея, Стара майка, как да не я обичаш! Браво, брат ми, момчета-Майстори-бригада, творите чудеса!

Днес сложихме попа – най-високата точка на къщата. Накичихме и качихме дървения кръст с червен конец, вратига, слез и жълти цветчета от Косовските къщи – да светят и букетят отвисоко. И както преди седем години искрата ни за селото припламна откъм Светлана и Христо Ралеви, след първо посещение при тях, така днес и байракът от […]

Денем багер, нощем лагер Стара майка расте като гъбка след дъжд.

От красиво, най-красиво ми е пред очите! От дуварите и нишите в стените, малките ковани орнаменти от врати. Та чак до кенефЕто и мен – то и нас си ни бива – романтично старомодни и влюбени в гледката. Пия си студено кафе в прахта и чакам утрешния ден с любопитство и радост.

А ние сме точно по средата, по пътеката под училището. Неучебна събота и красиво пълнолуние.