със Светлана Кампс
Човеците светват откъм ръцете и откъм сърцето, виждам аз, когато тръгна за светлина Светилката на снимката е детска – на нея прелитат тюркоазени и земни колибри, в къщичката им мъждука свещица, валят се купи с цвят на горски мъх, а пръстчетата плетат, плъстят, рисуват с топлата сапунена пяна. Вече ги разпускам плъстарчетата в лятна ваканция, […]
Очите на боязънта са големи! Затова е добре някак да си „хванеш цаката“, например като мен, преди да разказвам приказки. Знам, че мога, и пак ме е страх – да не си забравя приказката, да не би тя да не докосне, и други страхове имам. Ама треперя като лист, стомахът ми танцува, докато не вляза […]
Днес бях приказната Анна, Анна означава майка, за 50 деца. Заедно с куклите си биваше да им разкажа подбрани от мен приказки в библиотеката на Европейското училище в Мюнхен. Омесих яко Афганистан и Швейцария с Франция и се родиха вкусни хлебчета, дини и едно птиченце, това на щастието. Искам да празнувам този ден само така […]
Ден за ангели в групата по плъстене, но защо ли ми щукна да го въведа с една опърничава приказка за момичето, което много обичало да яде наденички. Викам си, я да попровокирам малките с въпроси. Те хем знаят отговорите – да се повеселя и науча и аз Какво НЕ ядат ангелите? – Хот дог и […]
Колкото по- наближава Коледа, толкова по-мирни са ми децата. И името Исус е все в приказките им. Перем овчи къдрици, за да си направим ангел. И всяко дете (въвеждам мислите на ново дете с нова чертичка) продължава разказа на предното, и измисля с малка моя помощ спонтанно нататък. Добавя своя сладост в историята. Прочетете я […]
Пак децата Луиза: – Светлана, ти знаеш ли защо е така, че при животните мъжкият е по-красив, а само при хората жената е по-хубава? Обожавам да обръщам въпроса към питащия. Така печеля време да си родя и отговор Затова хитро подмятам: – Ти как мислиш? – Защото момчетата са глупави! – изпреварва я моята Амелия, […]
Най-сладкото време в училище е предколедното. Тогава децата са кротки притихнали гяволи, аз също. Докато някой не даде тон за смях Правим вълнени бебета и както плъстят, разсъждават и доизмислят истории, на Михаела й хрумва да пита: – Светлана, защо само по едно бебе правим? – А какво е, ако бяха две?, подема и Луиза. […]
Късметлийка съм с децата – шарени, мили, любопитни да научат всички вълнени „фокуси“ идват при мен. Днес беше първият час по плъстене на мъничка индийка с дъ-ълги до коляно тъмни плитки, и с мъничко като нея гласче. Но когато се стигна до вълна и приказка, личицето й светна а пръстчетата смело заплъстиха дива ябълчица. Занаят […]
