Етикет: блог

Малките съкровища в баварските гори – слънчеви зайчета, дядо, гъбки. „Тази паничка за светена вода е прастара. Знам, защото я помня от малко момче, а вече самият аз съм прастар“, твърди дядото с филцова шапка, която също му е с кандидатура за древност. Прибра ни от пътя при св. Андреас, църквица на 500 г., даже […]

Започва се с есента – лъжичка по лъжичка. В мочурището до Бяла черква расте чай с вкус на канела. И явно билката ми напомня колко хубаво лято отмина. Но само за да дойде следващото и пак да хванем баирите.

Днес беше местенето за университета на Малена. И докато броя, кога идва този ден, развих усещането, че забравям всичко. Само запомних, че тя непременно трябва да вземе синята ни кана за вода със себе си. Сякаш като е при нея каната съм по-спокойна. Луда работа са това майките Бащите у дома се държат по- на […]

28. септември, когато утрото едва напъпва („Денят на раждането ми е единственият, в който съм станала в 6!“), а малкото Мончичи с обелено от гушкане носле вече чака Малена до 18-та й торта. Целуната, поръсена с черешови листенца, с нов готварски нож в багажа (), рожденичката ни е готова да се мести към града на […]

Наш Милинко днес става на 8. На рожденика, на брат му (вдясно от него) и нас подарихме най-хубавото – дълга разходка в планината + кокали и спаначени кнедли в много масло Милинкич е кученце, което ни чувства, радва се с нас и ни теши Дай Боже всекиму вълшебни същества до него! Рожден ден в шест […]

Ето, това е

Честит рожден ден, любов! Отрастнахме заедно. То години автобуси до Чайка, гимназия, и по география редовно бъркаха кой играе табла в час – Светла или Силвия – приличаме си по лице и нрав. Извинявай, аз бях тогаваА после ми стана кръстничка и кумица, кръсти моята малка щерка Маленка, и си едно от най-близките на сърцето […]