със Светлана Кампс
Натрупват се история в история, и през тях светят вените на времето.Отдавна (за мен отдавна) не съм разказвала. А то донесе толкова промени. Гората, чорапи, шума. Все ми е на ума, видя ли ги, моята приятелка, която на Игнажден прехвърли кълбото към Господ, баба Митра. Мисля си я с усмивка, че беше майтапчийка, даже я […]
Животните умеят до съвършенство спонтанност, трогателна милувка и нежност, открито сърчице. А Зафира днес не спря да ме разсмива и гони възхитена кълбетата вълна на Дарето! Накрая, пресукала всичко, се сви в купата и заспа🥰 В ръцете ми остана сияйно бляскава черна прежда, от най-първото руно на милото ми шиле каракачанче. Дара говори с очи […]
Снощи ших ръчички и крачета. Представях си, че оздравявам себе си, и това, наред с наричането на Симеон, един велик рехабилитатор, „здрава да си“, наистина ме оздравява. Готвя си костите за пролет☺️ И докато после Магдалена и Мия (котето) се радваха на топличкото в кухнята, дозабърках най-трудоемките си рецепти – мармалад от шипки с цъфнало […]
Ти ли, моя майчице направитая обич толкова голяма,че светът във нея се побира,че в света на нея равна няма? Само шаран няма на снимките, но хвойна. Честит Никулден, мамо Нели! Да си ми жива и здрава!Честит празник на рибарите, моя стар род. Всичките ми детски спомени миришат на море и сол, на проснати за съхнене […]
Никулденската разходка на шилетата. Като не сме се виждали дълго време, срещата ни е танц (вижте последното видео) от тяхна страна и спонтанно пеене и плачене от радост от моя. Цъфнало цвеке шарено им хареса, дъбовите листенца им се усладиха, а царевицата в джобовете ми направо ги хвърли в екстаз. Мила вече ми е над […]
Много обичам да се движа, и да опитвам да е красиво, чисто, жизнено в мен и около мен. Досега я лежах тази обична планина, сега, вече по-здрава, ще я вървя. В болницата четох „Тайния живот на дърветата“ на Peter Wohlleben. Толкова ме впечатли това, което донаучих.. Как дърветата, свързани с корените си едно с друго, […]
Навън кротко вали, градусите са четири, печката бумти, а Мила се радва, че съм си дошла от болницата.Друго си е да закусиш топла супа, а после да забиеш нокът в пижамата, та никой да не те помръдне от мястото ти. И да заспиш, мъркайки като дъскорезница. Блажена *коткота*❤️
– Много приятна атмосфера сте създали тук! И как само ухае! – Лекарката влиза с вечерното хапче-силен чук, и се застоява с удоволствие. – Много ми е важен уютът за оздравяването. Една приятелка ме оборудва днес!, – усмихвам и се аз. – Да, да, да. Всички стаи да бяха така!, – радва се тя и […]
