със Светлана Кампс
От нашето семейство – малкият Воле, чиито безгрижен характер му е изписан на муцунката; и готовата платформа за бъдещите бебета щъркели в село Баничан. Засега на инспекция на платформата е кацнала гугутка Докато чакаме двойката щъркели да пристигне и започне да гради върху нея безопасен, далеч от жиците дом, ние се чудим колко ли клюнчета […]
Хилядолетната липа „Помогнете ни липата да бъде оставена на спокойствие и си отиде, когато тя реши. Без кършене и катерене, просто на мира.“ Липите могат да стигнат възрастта 1000 години и да ги задминат. Една прастара липа живее на Женския остров (Fraueninsel) в Бавария. Залитнала, с кухи пещери, оветрени клони и без връх. Метално въже […]
Мехлемът от дъбов лишей е готов, и какъв благ цвят има! 40 дни кисна в зехтин и после сгъстих извлека с разтопен пчелен восък. Ухае и успокоява добре суха кожа, препоръчват го даже за невродермит. Горското братче на невена // Meine Eichenmoossalbe ist fertig. Ihre Farbe und Duft sind ein Genuss. Die Salbe empfielt man […]
Бебето Смирнов днес става на 20 години. Време да се сетя за смешната случка около раждането му. Дядо му научава по телефона, че тъкмо му се е родил внук. И тръгва да пазарува моментално, пълни багажника до капака с мезета, алкохоли, кОли, всичко, каквото се продава. Разтоварва в кварталното А-Бе-Де – бивш туристически център, отвън […]
Малките съкровища в баварските гори – слънчеви зайчета, дядо, гъбки. „Тази паничка за светена вода е прастара. Знам, защото я помня от малко момче, а вече самият аз съм прастар“, твърди дядото с филцова шапка, която също му е с кандидатура за древност. Прибра ни от пътя при св. Андреас, църквица на 500 г., даже […]
Започва се с есента – лъжичка по лъжичка. В мочурището до Бяла черква расте чай с вкус на канела. И явно билката ми напомня колко хубаво лято отмина. Но само за да дойде следващото и пак да хванем баирите.
Днес беше местенето за университета на Малена. И докато броя, кога идва този ден, развих усещането, че забравям всичко. Само запомних, че тя непременно трябва да вземе синята ни кана за вода със себе си. Сякаш като е при нея каната съм по-спокойна. Луда работа са това майките Бащите у дома се държат по- на […]
28. септември, когато утрото едва напъпва („Денят на раждането ми е единственият, в който съм станала в 6!“), а малкото Мончичи с обелено от гушкане носле вече чака Малена до 18-та й торта. Целуната, поръсена с черешови листенца, с нов готварски нож в багажа (), рожденичката ни е готова да се мести към града на […]
