Стъпалата на привързаност

С Мария изживях такива стъпала на привързаност, доверие, благодарност и любов, такива високи стъпала! Не бях виждала кученце да прегръща с краче докато спи, за да е сигурно, че ще си там, събуди ли се.

И да пишеш понякога, беше последното, което и казах, дърпайки новата и къщна врата след себе си. А тя с вперени нагоре очички спокойно и всичко разбра, и всичко ми написа в кехлибареното им кафяво❤️

„Не се безпокойте и секунда, тя ще бъде много обичана.“ Зная, мило семейство, видях, убедих се❤️

Заведох Мария, гушнала вълнената си възглавничка от мен, с която свикна да спи. И на която си е заспала, пийвайки малко водица, след раздялата ни. А тепърва ще свиква (а то е лесно) на хубави хлебчета и ливански земелчета, каквато се оказа професията на нейните стопани.

Занаятчийско куче, смеем се, дай Боже на всяка душица щастие.
Прекрасен път, моя прекрасна Мария❤️