Блог

Maлка бобена история и “терлик махала” – с. Смилян

31.10.2019 – В село Смилян расте претенциозният за отглеждане и много вкусен смилянски фасул. Климатът и почвите по река Арда му се услаждали добре, прочетох. Шест вида плътен, маслен и богат на белтъчини фасул вирее тук.

В селото са посветили музейна сбирка на славната бобена култура. Разгледахме я днес с моето дете Сашко. Изложени са детски пана, направени от смилянски бобчета – от часовник, бобено сметало, птичета, портрети на майка с дете, пилета и котки,
Bild könnte enthalten: Tisch und Innenbereich
та до малко бобено топче – макет на голямото, с което се открива празникът на смилянския боб през последната седмица на октомври.

Bild könnte enthalten: Personen, die stehen und im Freien

Bild könnte enthalten: 1 Person, lächelnd
Всеки посетител може да залепи по бобче на стената-картина, която иска да влезе в Гинес като най-бобена – ние днес залепихме номер над 21 000 🙂 Картината рисува тепавицата в селото, бобените увивни растения, римски мост. В центъра й – където преди 13 години е залепено първото бобче – е изрисуван чан, глътнат от камбана “тюмбелек”.

Bild könnte enthalten: Essen

Bild könnte enthalten: Essen
Едър смилянски фасул за салата и по-дребен – за супи и яхнии. Чухме, че майстор-готвач прави чипс от фасул – интересно 🙂

Bild könnte enthalten: Baum, Pflanze und im Freien

Bild könnte enthalten: Baum, Himmel, Pflanze, im Freien und Natur

—-

Keine Fotobeschreibung verfügbar.
Красивите везани родопски терлици също са част от сбирката. В скромен ъгъл е поместена информация за тях, за кроенето на дрехи, за приготвянето на прикя в Родопите.  Задъф, хаба, состо са само част от дъхавите думи на етнографския текст по-долу.

Полезни странички от краеведската литература и от записките, съхранявани в научния архив на Исторически музей – Смолян.
Ст. Шишков, Животът на българите в Средня Родопа: “Всичкото облекло на родопчани е домашно изделие и изкуство, излезло от железните ръце на родопчанката.” 1886 г.
(Към женски родопски костюм – на краката носят високи закопчани калци, изработени от домашна бяла аба; други пък – чорапи и над тях малки алени терлици, нашарени с копринени конци.)
Мария Велева, Българско народно облекло от Източните Родопи, сб. Народностна и битова общност на родопските българи, 1969. Принадлежности за обуване. Българките християнки по-рано заместват чорапите с принадлежности предимно занаятчийско производство – калцуни, лапчуни, терлици, от бяла и тъмна аба и “опинчени с пъпки” – с линеарни орнаменти от гайтани по ръбовете, носени с “мести” – меки кожени обувки, или чехли; българките мохамеданки по-скоро предпочитат да ходят по чорапи и над тях малки алени терлици, нашарени с копринени краски.
Мария Велева и Евгения Лепавцова, Български народни носии, т. II, 1974. Костюм от Чепеларе, нач. на  ХХ. Терликът е съставна част на костюма, по материал и украса той е свързан със сукмана и салтамарката. Приготвен е от тъмносин тепан вълнен плат и украсен главно по предната страна със сърмено везмо от линеарни орнаменти. Върху терлика се носят обувки.

Народописни материали от с. Смилян, 1984 г.
   Ганка Михайлова: Жените носели плетени шарени “чорапе на потки”, шарели се и на “китки постри” с разноцветна струна (европейска вълна) и със сърма. Носели шити от аба терлици, украсени със сърмени ширити и с гайтани. Обували и “лапчине с копци”, ушити от аба, като чорапи с дължина до глезена.
Копчетата са отпред. На празник слагали “леските кондуре с тасми и малки токчета”. Мъжете носели “кропи чорапе”, шити от бозова аба. Те са дължина до коляното, от вътрешна страна с телени копчета. Обували също вълнени чорапи на ажури, отгоре за по-топло слагали лапчине, ушити също от бозова аба, закопчавани от вътрешна страна с телени копчета.
“Мома в плени, руба в дисаги”. Руба или спап – домашни тъкани, дрехи, приготвяни за сватбата на момата.
За кроенето на дрехи – хубаво е да се крои от понеделник или сряда, ако не е “сетна” сряда – последна сряда от лунен месец, когато луната е на “изгуб”. Може да се крои в четвътък и в петък до обед. В другите дни е забранено. Началото на шиенето също трябва да е в понеделник или четвъртък, считани за леки дни. За шивачите – занаятчии важи и друго правило – в понеделник и четвъртък захващат работа на човек с хубав характер. Вторник и събота са тежки дни. Има хора, на които като се шие нищо не става, казват, че “човекът е запьонат, иска всичко да му е таман.”
Елена Колева: С лита, наричана в селото “прометна” техника се тъкат абите и други тъкани. Различните “прометни” тъкани се делят на два вида – при основа вдянати две жички в един зъб на гребена се нарича “состо” или само по една жичка в зъб на гребена, нарича се само “прометно”. “Хабата” се тъче прометно “состо”. Основата и се преде тънко и осукано, от “рунява” прежда. Вътъчната също, но с малко ерина, за да се овалва по-добре на тепавицата (в Устово или в Бели извор). След изтупване на тепавица хабата се навива стегнато на топче, тръба. Специално за женски терлици тъкали хаба, вдявана состо и прометно, за да е по-тънка. За дар за сватба ушивали по 40-50 чифта терлици, украсени богато със сърма и с бикме (усукани копринени или памучни конци).
Рубата за момиче се приготвя още от раждането на детето. Състои се от всички възможни тъкани, необходими за обзавеждане на дома и домакинството, дрехи, в групата на които влизат терлиците. Рубата на Бинка Хашимова, р. 1922 г. включвала като дрехи 17 рокли, 30 чифта терлици, 30 миндила, 20 чифта чорапи.
Терлиците са дар за сватбата за баба, дядо, девер, зълви. На по-далечни роднини – само аглок (кърпа). По-богатите дарове се нареждат на купчина – риза, аглък, чорапи и най-отгоре терлици, завити в копринена кърпа и тогава поставени в торба.
При годеж на момичето се дава “задъф” – рокля, кърпи, кашмирен пояс, момичето връща като дарове миндили, терлици, чорапи, торби. В селото имало обичай да ходят по три години годеници. На всеки Байрям младите си разменят дарове. За момичето се изпращат плат за рокля, риза, чорапи и кърпи, а то връща на момчето риза, гащи, чорапи и терлици.
Какво представляват ТЕРЛИЦИТЕ? Те са неделима част от народния костюм на родопчани, носени от всички възрастови и социални групи.
За какво се правят? Родопчани са прагматични хора, но с доказан усет за красивото.
В традиционната култура терлиците са използвани с практична цел преди всичко – носеят се у дома или през зимата навън, над чорапите, за по-топло.
До средата на миналия XX в. те са задължителна съставна част от прикята, донасяна от младоженката в семейството. Те са част от невестинските дарове за най-близките родственици по време на сватбата – мъж, свекър, свекърва, девер. В прикята включват по-големи количества терлици, за да си има невестата и след това (т.е за семейния живот) – да подари на близка дружка-посестрима, когато отиват на гости да носи нови и красиви терлици за всеки от семейството. И до сега според информатори от Смилян на гости се отива с торба, в която “носиш подарък – кутия бонбони, ракия, в торбата слагаш и терлици, за да се събуеш.”
Как се правят? Шият се. Платът за направата им е домашнотъкан вълнен плат – аба или шаяк, на цвят бял, тефтиков (светлокафяв), тъмнокафяв, тъмносин или какъвто имат. По информация до края на XIX v. терлиците за млади невести се правят от червен плат. За представителни случаи терлиците са от обшити отвътре с памучен или сатенен хастар. По ръбовете са обточени с гайтан – черен и в по-редки случаи червен. Гайтанът се купува от Габрово. Преди много време в Родопите е имало “магарета” за ръчно правене на гайтан в малки количества, но той не е стегнат като произвеждания от габровските гайтанджийски чаркове. Горната и страничната част на терлика е богато украсена с линеарни пошеви от сърма или пресукани копринени или памучни конци, наричани в Родопите “бикме”. Сърмените, памучните и копринените конци са закупувани от големите търговски центрове Кавала, Одрин, Солун и Пловдив. Украсата на терлиците се състои от симетрични композиции от геометрични и растителни орнаменти. За ежедневни нужди терлиците са ушити от стар плат от износени дрехи, само са обточени с гайтан и нямат везбена украса.
По традиция материалите за изработка на терлиците са осигурявани от този, който поръчва. Платът е домашнотъкан, а останалите материали се закупуват от “праматари” – пътуващи търговци, или от местните дюкяни. Майсторките шарачки започват да снабдяват само гайтана и конците след 60-70-те години на XX в.
Къде и кога се правят? В “Терлик” махала на с. Смилян, в домовете на ненадминатите и изкусни майсторки на везмо, в одаята пред огнището, най-често през дългите зимни вечери.
Ръцете на майсторките или сръчно кроят сая (горна част на терлика) или табанче (долна част на стъпалото), или подшиват с по пет реда гайтан петата, или изкусно везят “охлюви”, “таралежи”, “фурки”, “борики”, “кафезчета”, “плетенички”, “кривуличка”, “гроздове”, “метлички” и други най-различни орнаменти, плод на невероятната им фантазия, на живата връзка със заобикалящия ги природен свят и изящното им естетическо чувство.
Най-често се преде, тъче, шие през зимата. Тогава е по-малко селскостопанската работа, в която се включва цялото семейство, също и жените. В другите случаи – когато сватбата е “отсечена”, определена е датата и започва най-усилената работа по довършване на прикята.
От кого се правят? Шиенето на терлици е женско занятие, свързано с умения за работа с шевици и художествен усет за съчетаване на материали, багри и композиционни решения. До средата на миналия век прочути майсторки на терлици имало в Смилян, Райково, Устово, Петково. В едно селище обикновено имало по една-две известни бродирачки на терлици или изкусни майсторки на гайтанените обтоки. Терлици, приготвяни за сватбени дарове, се поръчвали на такива майсторки.
Понякога поръчката се дава в съседни селища, ако в тяхното няма добри шарачки.

Leave a Reply

Back To Top