Блог

С Лайпциг в короната

На връщане от Хановер, след като се запознахме с буса Буливер, свихме към Лайпциг. Все ми е в очите страничката от учебника по немски. Любопитно ми беше да видя за малко града на Бах и сравня представата си с истинските улички.
Тук и там в центъра намерих спомени от социалистическото минало. Например тази спирка:

Лайпциг беше твърде жив за корона-месеците, в които живеем. Три демонстрации – две срещу маските и една срещу тези, които не носят маски, многобройна полиция, щъкаха между забележителностите. Да разсейват и без това свитичките 5-6 туриста (двама от които в наше лице).

Сградата на университета, вторият най-стар в Германия след този в Хайделберг, е впечатляваща:

Историческата църква „Свети Николай“ е така различна. Необичайна църква с украса от светлозелени палмови клони . Била е началната точка на кротките демонстрации срещу комунизма, които водят до обединението на Германия. „За всичко бяхме подготвени, но не и за свещи и цветя.“ – споделя милицията тогава.

Необичайна и трудна за тълкуване е наречена скулптурата „Ненавременни съвременници“ („Die unzeitgemäßen Zeitgenossen“). Тя показва фигурите на педагог, диагностик, теоретик на изкуството, дизайнер на градска среда, сатирик. Фигурите са голи, балансират върху греда и всяка твърдо отстоява принципите си. По тях светят и привличат вниманието позлатени фрагменти, например лавров венец, трион и ушна тръба, нос и уши.
Цифрата, изписана на паметника, показва броя на хората, подкрепили разрушаването на единствената оцеляла след войната готическа църква в града. С правителствено решение на ГДР тя е взривена през 1968 година, защото не подхождала на съвременния социалистически облик на площад Аугустусплатц.
Създателят на скулптурата, Бернд Гьобел, провокира към мислене. Колко широк и висок е бил кръгозорът на групата хора, спомогнали събарянето й? Последиците от невежество са необратими.

С релефни букви по паметника са „нахвърляни“ мисли. Например: „Разбира се, че бива да пожертвате живот за принцип, но моля, само собствения Ви.“
„Животът принадлежи на живите. И който е жив, трябва да е подготвен за промени.“
„Просветление на разума можем да постигнем винаги, но пълнотата на сърцето никой не може да ни я даде.“
„Друг ли трябва да е човекът, или светът трябва да е друг? А може би боговете да са други, или да нямаме такива.“

Една малка антикварна книжарничка привлече окото ми преди тръгване. По семейни причини кокошката Гакерлине не можеше да бъде закупена, жалко. С три симпатични снимки разгледах през затворени врати.

А иначе градът не пази дистанция, в Бавария е много по-строго.

От Лайпциг си тръгнахме с нов жълт петромаксов фенер – за светене в дивата природа, където ще разсъждаваме на спокойствие за смисъл.

 

Вашият коментар

Back To Top
%d блогъра харесват това: