Майки за майки Украйна

Първи ден на Осик у дома

След 24 часа отсъствие и непрекъснато шофиране сме си всички у дома. 2000 км изтощение. И когато в четири сутринта Саша, с малкия сънен рошльо на ръце, закова крачки пред входната врата, само имах сила да погледна въпростително. А тя усмихната ми посочи табелката ни:
– Не може да бъде. Нашият дом в Украйна има съвсем същия номер като вашия: 64 б!!!
Спогледахме се и се разсмяхме, ние и двете знаем, че случайности няма. Цял ден го установяваме, раздумвайки се по пътя. Съдбата реди смело пластове, почти така както кученцата се подредиха около малкия да му се дивят.
Малки деца и животинки винаги са особено сие, а каква радост падна и при тримата като намериха дарените от мамите играчки!!! Мисля, че им предстои разпределение на новите блага! Големият ни котон Милинко се влюби от раз в гумената червена топчица, Воле обожава плюшени играчки. А малкият Осик – той просто ги възхити, натискайки копче на пееща играчка и заклащайки веднагически памперсово дупе в такта на започнала българска песничка 🙂 В Украйна обожавал да разхожда стирката по пода. А тук награби колеленце, прикрепено към дървена пръчка, забута го с танцова стъпка пред себе си. Кордон от две безприкословно омаяни от Осиковата особа кучета придружаваше Величието на всяка стъпчица. Такава церемония си проведоха те по встъпване на бебето в длъжност главен беладжия при Кампс. И след два чая от ромашки (лайка 🙂 и доизяждане на пресните сандвичи, приготвени преди тръгване в Украйна, нашата компания зае койките. Лека нощ/ добро утро😉 Толкова съм доволна, че всичко мина гладко. И че Вселената, тази умница, отново ни прати сродни души. Предстои да се учим и живеем заедно колкото е необходимо.
Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top