Блог Дом и път: село Косово

Почетна обиколка за приятел – Христо от Косовските къщи

Днес искаме да направим почетна обиколка на селцето със спомени за приятел, който вече две години не е сред нас – Христо Ралев от Косовските къщи. Разказахме мила част от спомените си с него  тук.
А днес, на неговата дата на раздяла, дългогодишни гости на комплекс Косовски къщи, симпатичната немска двойка Кони и Йенс ни споделиха техния личен приятелски спомен.

Пристигнали в България през 2012 г. по препоръка на пътеводителя Дюмонт, в който пишело за малко сгушено сред хълмове селце, с домакини владеещи няколко езика, които напътстват гостите си за разходки в планината. Запознали се с Христо и Светлана Ралеви, душа на Косовските къщи.


На английски и руски тръгнал хубав мохабет. Чак не им се разделяло, но предварително си били решили всяка вечер да нощуват на ново място, за да видят повече. Тръгнали от Косово…, и след перипетии стигнали до хотел с дивани в соцпрах. И набързо променили плана, питайки на рецепция дали могат да телефонират. „Разбира се, закъде?“
„За Косово“, отвърнали те и пожънали смаян поглед тип „Моля??“ Рецепционистката явно и не се досетила, че това все пак може да е в България. 🙂

Нашите приятели нарамили багажа си, завърнали се в Косово, ходили за гъби, бъбрили руски колкото могат. И оттогава всяка година идват на село. Те са гъбари, обичали са разходките с Христо.

А споменът за неговата безпардонност по отношение на качеството на гъбите все още ги разсмива. „Екстра и първо качество гъби“, както ги наричаше, само това оставаше в торбичката му.


А представехме ли му гордо богат урожай, според нас богат :), голяма част от него прелиташе в широка дъга над терасата, запратено да си ходи от Христовата ръка с безапелационен коментар „А, второ качество“. 🙂

Любими за Кони и Йенс са и неговите карти отпреди времената на GPS-уредите. Наивистични, но точни, и в повечето случаи помагащи да се справят с гъсталак и липсващи маркировки. В годината на първата карта на поляните над село са пасли овце, и старателният домакин усърдно е нанесъл дребните им силуети, задрасквайки кравите 🙂

През 2013, годината на гъбите, са брали заедно много Amanita caesarea, Hydnum repandum, Craterellus, Cantharellus cibarius, Amanita rubescens, Boletus edulis: описана от Христо като „класическа манатарка“, Russula heterophylla. Всичко са си записали, зарадвани на шанса да се сдобият с толкова познания.

Христо беше един особено сърдечен човек, който даваше на всеки гост чувството да е специален, да е истински добре дошъл. За нас е чест, че можахме да прекараме много време заедно, и че бяхме негови приятели. Изпращайки ни последно, без да знаем че е последно, ни прегърна и каза: Вие винаги сте добре дошли в моя дом.


И ако душите можеха да кихат, усмихва се Кони, днес Христо знае, че го говорим толкова много. И киха, и се усмихва като преди, защото силата на спомена побеждава разделите.


снимки: Cornelia Haberland

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top