Нашата Зафира

Имало едно време едно пловдивско коте айляк, родено на Гергьовден. Но вместо да се казва Гергинка го кръстили Зафира, на сините му сапфирени очи.
В дома му, който пак е моята работилница, го очаквали овце, кучета, и една плъстена кокошка, която то си приело за закрилница от самото начало, и все под кокошото и крило взело да заспива.

А кучетата ли, те дълбоко огорчени от това кралско величие, с което стъпва и цапва с лапа Зафира, взели, че започнали да признават правото на съществуване под един покрив. Неописуемо непредставима легенда за настройката на тези кучета, но факт!😊

Сега котето ще лети към моя малък син, а аз ще си отдъхне от разпри. И най-после ще махна одеалата от стана, на който Зафира танцува като на арфа😊❤️

Жива и здрава да  му е на Сашко, ❤️, и душицата и е топла сапфирена. Парцалена кукла, регдол, е наименованието на тази изключително гушкава мъркаща порода❤️