Дом и път: село Косово

Дядо Шабан от Богутево, 105 години в Лиляково

За Богутево и съседнoто Лиляково тръгнахме, помамени от дочутото, че там махалите са като нахвърляни по стръмните краища. И че има останали стари къщи.


Стигнахме до най-високото на Богутево, провирайки се през сипкави пътеки между къщите. По тях я някоя стрина премиташе, я корито вар за подмазване на къщата напреки на пътя се бъркаше. И стара печка с кофички за мляко-саксийки срещнахме. Тя пък все едно аха да сготви, така накипрена.


И тъкмо да стигнем на махалата билото, ненадейна каракачанка яростно ни залая. Докато я увещаваме да спре, гледаме, пред съборена къща стар дядо седи умислено на пейката, чужд на всичко. И уж ни наблюдава, а по-скоро през нас вижда, и не помръдва.

Явно го поизумихме, 7 човека сред празното обедно село, на каишките – три кученца-облаци, набити с бодили. И теглят неистово, да се отдалечат от неговия овцепазител без овце.
На трето Добър ден, казано с все по-силен глас, се чу и видя реакция: „Я, ама какви са теа кучета?“

– Как се казваш, дядо?
– Шабан, на 94 години, ама скоро на 95. Септември съм роден в таа къща, дето миналата година падна. Ей така, пуф, и за една нощ падна.
Гледам големите му като мечи лапи ръце, които сега се държат една друга в скута му и питам:
– А добитък имаш ли?


– Имам – подсмихва се той, когато успява да ме чуе. – Три котета, ей го едночкото там.
Котето не ще да ни знае. Но дядо Шабан пита, до джамията ли сме спрели колата. От години отгоре я гледал, „чи ни мъ държат ногите. Тъй сме всички, все сме стари останали, пред къщите в махалите седим. Ние се молим горе, ходжата долу сам в джамията се моли. Така ще е то.“

Продължаваме, пожелавам му да му е хубав денят и здраве. „Аа, здрав съм, здрав съм“, кима дядо Шабан и се привежда от пейката си да ни гледа как се спускаме надолу.


Още на първата пресечка срещаме засмяна жена, с риган и дърва за огрев в ръце. Усмивката й стига от край до края на забрадката. Праща ни на Студенец да берем и ние чиста билка, ако искаме. И тя е родена и живяла само в селото, казва.


Как е възможно да прекараш целия си живот там, където си роден? – пита се дъщеря ни. Явно може 🙂

Насред няколко бързи вафли с изстудена вода от магазина в долчинката, „който работи само до три“, побъбрихме с магазинерката. Едва отминали я, тя на свой ред осведоми другата страна на улицата „От Варна, Мюнхен и Косово са, и кучетата им също“. 🙂 🙂 🙂

Лиляково дръпна гумите ни, трябваше да видим къде свършва пътят. Рай!

С 20 човека население в кацналите в стръмнините къщи. Все на преклонна възраст хора, с подредени нацъфтели дворчета. Кметът ни разказа, че до миналата година са имали столетница, на 105 години е била.


И ние двамата сред гоблен от поляни и височини – 21-а годишнина от сватбата си посрещнахме в тази дивна картина.
Препоръчвам разходка до Богутево и Лиляково!!

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top