Детска работилница, Мария, Пелевун

Работилници, Мария, към Пелевун
Тече, всичко тече, и прелива едно в друго. Докато в работилницата ми валяме с варненчета агънца, Мария кротко лежи в краката им и се радва да е част от групата.

Мария кръстих кучето, постът ми за което стана причина за толкова мили, както и толкова неадекватни коментари, та го затворих за писане. За да мога спокойно да и потърся добър дом.

Да е жива и здрава малката игрулка, в понеделник ще я заведа на кастрация и предам в любящи ръце. Очаква я истински дом и приятелче, Нека.

Името и остава. Тя просто е една малка човешка Мария, на която човеците тръгнаха да вземат вярата в добро. Няма да стане! Светът е предимно чудесен!❤️

А сега, докато варненските агънца, гушнати от момиченцата с поздрав: Здравей, моя Айли, Нора, Еми.. пътуват, аз съм си нарамила легена и кокошката и килима за приказки и пътувам за @Празник на Траханата в Пелевун.

Чудесно е, че имам син шофьор, та да мога по път да си направя заготовки на яйцата за валяне. Да зарадваме всяко тамошно дете, решило да дойде и поработи с нас.

„Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна“. В моя объркан ред на мисли ще приключа този си обичлив пост с думите на Малкия принц. До следващото хубаво и жизнеутвърждаващо разказване❤️❤️