със Светлана Кампс
Мили приятели на Добра среща, след толкова време в чужбина в по-голямата част от годината заживях в каменната ни къщица в с. Косово. Сбъднах мечтата си за агънца и от пролетта на 2024 съм овчарка на четири душици. Завъртя се красив калейдоскоп от курсове и събития, демонстрации на архаичния ми занаят, плъстене в музеи, детски […]
Животните умеят до съвършенство спонтанност, трогателна милувка и нежност, открито сърчице. А Зафира днес не спря да ме разсмива и гони възхитена кълбетата вълна на Дарето! Накрая, пресукала всичко, се сви в купата и заспа🥰 В ръцете ми остана сияйно бляскава черна прежда, от най-първото руно на милото ми шиле каракачанче. Дара говори с очи […]
Снощи ших ръчички и крачета. Представях си, че оздравявам себе си, и това, наред с наричането на Симеон, един велик рехабилитатор, „здрава да си“, наистина ме оздравява. Готвя си костите за пролет☺️ И докато после Магдалена и Мия (котето) се радваха на топличкото в кухнята, дозабърках най-трудоемките си рецепти – мармалад от шипки с цъфнало […]
Майко мила, колко Велико беше това юнско събиране!То да ти дойдат комшии и пловдивчани на приказка си е най-сладкото нещо! Разказвах от Тирол, от Италия, и третата не мога да се сетя. Имаше за деца, имаше и без деца – за трите вида любов. Ах, този Бочоло! В края на италианската приказка, по която чупя […]
Ти ли, моя майчице направитая обич толкова голяма,че светът във нея се побира,че в света на нея равна няма? Само шаран няма на снимките, но хвойна. Честит Никулден, мамо Нели! Да си ми жива и здрава!Честит празник на рибарите, моя стар род. Всичките ми детски спомени миришат на море и сол, на проснати за съхнене […]
Никулденската разходка на шилетата. Като не сме се виждали дълго време, срещата ни е танц (вижте последното видео) от тяхна страна и спонтанно пеене и плачене от радост от моя. Цъфнало цвеке шарено им хареса, дъбовите листенца им се усладиха, а царевицата в джобовете ми направо ги хвърли в екстаз. Мила вече ми е над […]
Много обичам да се движа, и да опитвам да е красиво, чисто, жизнено в мен и около мен. Досега я лежах тази обична планина, сега, вече по-здрава, ще я вървя. В болницата четох „Тайния живот на дърветата“ на Peter Wohlleben. Толкова ме впечатли това, което донаучих.. Как дърветата, свързани с корените си едно с друго, […]
Навън кротко вали, градусите са четири, печката бумти, а Мила се радва, че съм си дошла от болницата.Друго си е да закусиш топла супа, а после да забиеш нокът в пижамата, та никой да не те помръдне от мястото ти. И да заспиш, мъркайки като дъскорезница. Блажена *коткота*❤️
