Блог

Воле и бъдещите щъркелчета

От нашето семейство – малкият Воле, чиито безгрижен характер му е изписан на муцунката; и готовата платформа за бъдещите бебета щъркели в село Баничан. Засега на инспекция на платформата е кацнала гугутка Докато чакаме двойката щъркели да пристигне и започне да гради върху нея безопасен, далеч от жиците дом, ние се чудим колко ли клюнчета […]

Continue Reading
Блог

Xилядолетната липа

Хилядолетната липа „Помогнете ни липата да бъде оставена на спокойствие и си отиде, когато тя реши. Без кършене и катерене, просто на мира.“ Липите могат да стигнат възрастта 1000 години и да ги задминат. Една прастара липа живее на Женския остров (Fraueninsel) в Бавария. Залитнала, с кухи пещери, оветрени клони и без връх. Метално въже […]

Continue Reading
Блог

Мехлем от дъбов лишей

Мехлемът от дъбов лишей е готов, и какъв благ цвят има! 40 дни кисна в зехтин и после сгъстих извлека с разтопен пчелен восък. Ухае и успокоява добре суха кожа, препоръчват го даже за невродермит. Горското братче на невена // Meine Eichenmoossalbe ist fertig. Ihre Farbe und Duft sind ein Genuss. Die Salbe empfielt man […]

Continue Reading
Блог

Бебето Смирнов

Бебето Смирнов днес става на 20 години. Време да се сетя за смешната случка около раждането му. Дядо му научава по телефона, че тъкмо му се е родил внук. И тръгва да пазарува моментално, пълни багажника до капака с мезета, алкохоли, кОли, всичко, каквото се продава. Разтоварва в кварталното А-Бе-Де – бивш туристически център, отвън […]

Continue Reading
Блог

Гъбки, зайче и дядо от баварските гори

Малките съкровища в баварските гори – слънчеви зайчета, дядо, гъбки. „Тази паничка за светена вода е прастара. Знам, защото я помня от малко момче, а вече самият аз съм прастар“, твърди дядото с филцова шапка, която също му е с кандидатура за древност. Прибра ни от пътя при св. Андреас, църквица на 500 г., даже […]

Continue Reading
Блог

Чай с вкус на канела

Започва се с есента – лъжичка по лъжичка. В мочурището до Бяла черква расте чай с вкус на канела. И явно билката ми напомня колко хубаво лято отмина. Но само за да дойде следващото и пак да хванем баирите.

Continue Reading
Блог

Гарджето ми и синята кана

Днес беше местенето за университета на Малена. И докато броя, кога идва този ден, развих усещането, че забравям всичко. Само запомних, че тя непременно трябва да вземе синята ни кана за вода със себе си. Сякаш като е при нея каната съм по-спокойна. Луда работа са това майките Бащите у дома се държат по- на […]

Continue Reading
Back To Top