Дом и път: село Косово

Бог напреж, и аз след него пеш – до овчарника

Надвечер тръгнахме към овчарника да доя овце (да се уча да доя овце), и да пием кафе.

На място овцете се оказаха вече полуиздоени,

ракията от джанки – изстудена, а киселото мляко с десетина процента масленост – прясно подквасено и в купички.

Овцете са малко преди пресушаване, затова млякото е така гъсто, че каймакът се реже с нож.

Влязохме и при плашливите агънца, козинката им е бебешки пух.

При тях сънливо ни посрещна и малката бебе-каракачанка Линда. Тя най- беше каил да я галят 🙂

Къщичката, която изработих от вълната на отглежданите от Кадир раси „кацна“ на прът на кошарите горе – да си гледат овцете наплъстените кожуси 🙂

Нататък ще направя още неща от вълната им – родопска порода и порода аваси, че това лято не ми се пере повече 🙂

„Бог/Аллах напреж, и аз след него пеш“, казва собственикът на овчарника Кадир, започне ли работата си от съмнало до мрак.
В 6.30 сутринта ме кани на доене – мм, ще отложа урока за догодина и ще се включа във вечерната смяна 🙂

И преди да се стъмни, със сопички в ръка (за всеки случай) си тръгнахме, да слезем овреме в село. Мецаната, за която се говори, че е тъдява, едва ли да се впечатли от нашето снаряжение. За щастие до добра среща с нея не се стигна 🙂


А ето го гърненцето – детство на хапки и дъх на треви са думите за получения вълшебен млечен продукт!

 

 

 

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top