Добра среща

Monatliches Archiv: September 2016

То така и баба знае!

„То така и баба знае!“ е шеговитата приказка, която си разказахме с децата докато майсторихме вълнени гъбки червенушки.
Приятно четене и разглеждане на есенен горски час!

То така и баба знае!
Една баба била много стисната. Веднъж на вратата й почукал пътник.
-Добър вечер, може ли да ме приютиш, стопанке?
-Добре дошъл, място за нощуване ще се намери, но …нямам нищо за ядене.
-Е, нищо. Аз каква чорба от камъчета мога да правя… Пръстите да си оближе човек.
Бабата се заинтересувала, каква ще да е тази пък гозба с камъни. Хубаво би било да я научи.
Запретнал гостът ръкави. Събрал десетина гладки камъчета, измил ги хубаво. Поискал от бабата една тенджера, сложил ги вътре и сипнал вода. Гледа бабата, внимава да види и запомни всичко. Сложил мъжът тенджерата на огъня и като завряла, опитал с лъжица.
-М-м-м … м… – Опитвал и мислел сякаш нещо. – Вкусно, много вкусно… обаче нещо липсва. Може би ако имаше два картофа, щеше да е по-вкусно, но и така става.
-То хубаво би било сигурно, ама като няма… Ама я да видя за всеки случай.
Бабата се затичала и донесла два картофа, че и бързичко ги обелила, че като го гледала как опитва чорбата и на нея й се прияло. Сложили картофите, поомекнали, опитал той пак чорбата.
-М-м-м … м… – Вкусно, много вкусно… но ако имаше и няколко гъбки -друго щеше да е.
-То няма, ама я да видя… – донесла бабата и няколко гъбки.
След малко гостът отново опитал супата.
-Ха, ето това е чорба. Сол сигурно се намира, някоя забравена щипка сол…
Донесла бабата солчица и се заоблизвала, и на нея замирисало вече на чорба.
Подправил мъжът чорбата, опитал я и казал:
-Те това е. Готова е вече. Слагай чиниите да хапваме… Обаче де да имаше лъжичка масълце – супа като таз няма да си опитвала до сега.
Ми, то няма, няма, ама я да видя – претръпнала от чакане казала бабата и изнамерила и малко масло.
Сипнали, хапнали. Попитал я гостът:
-Е, кажи сега, стопанке, яла ли си друг път такава вкусна чорба?
-Ми вкусна е, ама… то с картофи, гъбки и масло и баба знае…
-А като знае, защо не я направи? – подсмихнал се пътникът“ 🙂

Kамъкът и бобената консерва.

Стъпваме в темата на наближаващия празник „Приказки и какао“ – говорим за Земята. А душа детска не се сдържа: „Олее-е, толкова ли е стара Земята?! Ами то и ти даже още не си била родена на раждането й!“ Нъц, млади сме още! 🙂 🙂 🙂
Още две усмивки с детската приказка-намисленка и с галерия от срещите ни на вълна и театър и подготовка (тайна) тази седмица:)
„Пред една къща живеел необикновен камък. Той бил камък-пазач – мек и от вълна към гостите, скала към тези, които не са.  Веднъж някой се спънал в пазача, той полетял и пльокнал във водата. Падал, падал и се видял в търбуха на потънал кораб. Огледал се за нещо за хапване. Намерил разпиляни на дъното консерви. Едната била отворена, та той посегнал към нея. Внезапно от кутията се показала мъничка дебеличка пухкава русалка. Преди време тя влязла да си похапне боб и една вълна затворила капака над главата й. Тъй си и останала в консервата да чака спасение. Най-после! Русалката му разказала още, че е дъщеря на царя на Русенланд – царството на русалките, близо е до Русе.
Царят помогнал на камъка да се върне пред своята къща. Това се случило в село Вирове или село Медово.“ (най-малките разказвачи категорично познаха камъка – виждали са го в тези села :))
галерия: вълнени камъни и търчащ театър :))