Добра среща

Monthly Archive: May 2016

Чете българинът, чете…

– “Читалище”, 1965, кн. 3, с. 16; подпис: Чудомир 🙂

ЧЕТЕ БЪЛГАРИНЪТ, ЧЕТЕ…

Българинът обича много книгата и ако не я прочита с удоволствие, я нарязва във вид на цигарени книжки.
Младежите също я обичат и четат, но са от различни категории:
Читател-журналист. Той има склонност към книгите с илюстрации, които грижливо изрязва, за да си прави стенвестници.
Читател-естет, който, за да я запази чиста и красива, даже не я разрязва.
Читател-ревнивец, който толкова я обича, че като я вземе от библиотеката, не мисли да я връща.
Читател-скоростник, който, като дойде до някое по-дълго описание, прескача страници, за да стигне по-скоро до диалога.
Темпераментен читател. Той пък, ако не е съгласен по някой въпрос с автора, възразява му с химически молив върху белите полета на книгата. Ако пък се е възхитил от някой пасаж, подчертава го дебело и отстрани с химически молив пише „браво“.
Четец учена глава. Обикновено той взема от библиотеката по пет-шест дебели книги, та като го срещнат на улицата, да кажат: — Интелигентен човек, учена глава! След десетина дена ги връща непрочетени и взема други, още по-дебели.
Четец-художник. Ако в книгата има рисунки или портрети, на всички нарисува мустаци или бради, а на някои слага и лули в устата.
Много, много ги има. Едни подгъват страниците, за да отбележат докъде са стигнали, други захлупват отворената книга върху непочистената маса по същите причини, трети забравят запалената цигара върху книгата, четвърти ядат мекици и с блажни пръсти я прелистват, а домакините, за да не изгарят покривката, слагат тенджерата с кипналото мляко върху нея и т.н. и т.н.
Чете българинът, чете, много чете, да е жив и здрав!

 

Приказка за Ш, У и пиратите по Марица.

В едно старо училище /едно такова oще от преди/ седеше Гошко пред дъската си с пясък и се опитваше да пише.
Той пишеше думичките както ги изговаряше, затова не е чудно, че на дъската се появиха Ш-У-рапки, вместо чорапки.
Буквите Ш и У се спогледаха – рядко ги пишеха и не бяха свикнали да си цапат черните обувчици с пясък.
Решиха да тръгнат към близката река Марица и да се измият. Едва си потопиха обувките и Марица ядосано направи вълни – та тя тъкмо се беше къпала!
У цамбурна във водата, след него цопна и Ш, понесъл един фъстък в джобчето си. На фъстъка от вълнение даже му хвръкна Ф-то.
В този момент откъм училището се чу звънец. Пристигна Гошко, събрал в шепа останалите на дъската букви р-а-п-к-и. Рапки-те скокнаха при носещите се по водата свои приятели У, Ф и Ш.
По Марица минаха пирати, изловиха буквите, щастливи че са хванали нещо топло и написано – Ф-Ш-Урапки – нали не можеха да пишат вярно та грешката въобще не им пречеше.
Гошко се върна в клас и продължи да създава думички.
Край 🙂

Това е детската приказка, намислена вчера в творческото ни ателие. Децата работиха с глаголицата и се смяха на старата дума глаголя. Която значи говоря – аз – буки – веди – глаголи – месец май.

Галерия – изписване на собствената начална буквичка на глаголица. Вместо на дъсчици – на купички от вълна. 🙂