Блог

Стъпва ле-еко лекичко – една историйка от днес

стъпва ле-еко лекичко – в петък по-потроп!

днешна случка с малко мече: на тротоара момченце се навежда внезапно, изправя и писва да плаче. Скачам от колата да спасявам, а то от рев не може да продума. И после:
– Мама не можа да ме вземе от училище, кърми бебето-сестриче, а-а-а-а-а.
– Ооф, съкровище.. – започвам като си мисля, че бебето-сестриче му е довършило петъка.
А то ме прекъсва:
– Но това не е всичко! Обичам хлебче с леберкезе, а днес на лафката нямаха. Взех със салам, и сега го изпуснах, а-а-а-а.
– Ей, ама аз те видях бе, злато, ти го вдигна веднага! Не е седяло цяла минута на земята… а и земята я каква е чиста! Нищо му няма.
Обърса то носле зачудено и се успокои от раз. В огледалото за обратно виждане го зърнах пак – как тътрузи тротинетка и закуска към къщи и размишлява над смайващата мъдрост, изказана от моя милост, пу-пу ми! 😉 Здравец да е, и събота и неделя. Че в петък едно сестриче + липсващо леберкезе вече могат да ти разлюшкат обувките! Душичка

P.S. на снимката са ботушките на Мечо

 
Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top