Коледа в кутия в у-ще Паисий Хилендарски – “говорите ли български”? :)

1013Първа приказка с какао в Мюнхен – 18. април 2015 – среща с Мая Дългъчева – линк към плакат, както и към самия празник – тук и тук .
Втора приказка с какао в Мюнхен – 5. декември 2015 – среща с книжките на Димитър Инкьов – линк към плакат, както и към самия празник –тук и тук. 
Трета приказка с какао в Мюнхен – на  17. април 2016 – среща с Виктор Самуилов – линк към плакат, както и към самия празник – тук и тук и тук.
Четвърта приказка с какао в Мюнхен – на 22. октомври 2016 г. – среща с грънчарите Румен и Стела Георгиеви – линк към плакат; както и към самия празник – тук и тук.
Пета приказка с какао в Мюнхен – на 1. април 2017 г. – среща със Зоя Василева – линк към плакат; както и към самия празник – тук и тук. ?Шеста приказка с какао в Мюнхенна 21.10.2017 – среща с композитора Хайгашод Агасян – линк към плакат; както и към самия празник – тук и тук ?
Седма приказка с какао в Мюнхен – на 21.04.2018 г. – среща с музиканта Дилян Христов – линк към плакат; както и към самия празник – тук?

Бабката-идея на мило чедо “Приказки и какао” подскокна и се започна в дале-ечната 2009 година – с групичка по театър в българското училище в Мюнхен.
С начално име “Педя човек”, после “От игра до конец”, та да стигне до уюта на днешното название – “Приказки и какао”.
Децата искаха да учат и да се забавляват – това го може театърът. Всяка седмица български книжки, хрумки за литературни игри, майсторене по приказните теми с различни техники и материали. Подготвяне на празници, на които да зарадваш останалите деца с приказка.
Започна театърчето с първи урок – да няма страх от голямата сцена, защото нали си я знаем нея – тя всъщност винаги е в един голям салон. А пък то в салона всеки всекиго познава :).
А и с урок по кураж – когато играеш Сивия Вълк или Овцата Феличита (герои от наши постановки), няма как да те е страх пред другите – закачаш ушите и влизаш в смела кожа.

Толкова е забавно да правиш приказки, да започваш задвижването им в кукла с питанки като:
какво се случва с глината, мине ли по нея бабина дантела и точилка,
как реагира вълната на допир,
остри ли стават чертите на фигурите, ако се движат бързо в театър на сенките,
защо марионетките искат специално внимание, пък иначе се оплитат конците,
къде на сцената застава буква “О”,
как се пише стих за Обич…

Шити кукли, костюми, декори – всичко това децата и аз в годините правехме сами и с помощ – от Таня и Стоян Франгови, Явор Ружин, майки и приятелки, много хора – благодаря. Всички те бяха до нас, за да дадем на мъничковците през тези години щастливото приказно време.
Капка снимки са прикачени в галерия, останалите са в хубавите спомени. Как възглавници се превръщат в медузи, табуретки в софрички, холско перде – в бял свят за оцветяване, бояджийска стълба – в път до дъгата, закачалка за дрехи – в корал, синьо поларено одеало – в Черно море, кутия за градински сечива и рисуван талашит – в сандък и класна стая на Априловската гимназия… – това си спомнят с удоволствие щурите ни глави и идеи.

Вдъхновител са приказките, а повечето от тези, които сме играли с пре-ентусиазъм на сцена с децата са написани от голям любим писател – Мая Дългъчева.
Честитото време, прекарано в училище ме запозна и с радостта на родителите от възможности за творчество  заедно с детето – в уютната среда на приказки и български обичаи. Иглата ми и стиска шарена вълна превърнаха сладките спомени във весели баби. Бабите-разказвачки-многознайки Бона и Тонче.
Заведох бабките на гости при децата в училище, те много ги харесаха и поискаха още: “Искам и аз да играя, искам да видя бабите пак! Да дойдат на моя рожден ден!” 🙂 Добре, хайде!
Малки и големи, Добра среща сбира конците на пожелани неща и ви кани на приказка и театърче, какао и веселие, шарена седянка с изработка на всичко красиво, което има нужда да бъде създадено!

 

Back To Top