Блог

На баба ми вретеното

Тази ми нишка въздиша: вретеното след много стоене по буркани за декорация подскача и отново се пълни. Дървото към пъпката му е протрито от пръстите на баба. А моите пръсти се учат бавно, ето я радостта ми – първа прежда от палтенцето на oвцата Steinschaf.
С пипването на вретено виждам намятаните по оградата да съхнат чилета изпредена и боядисана вълна, детски спомен. И пред очите ми са мотовилката и малката ама брадвичка, подпряни зад вратата в къщата на баба.
„Аз там където съм живяла на младини, в джан-джуна, няма жива душа наоколо ти… да пази Господ, и брадвичката.“, казваше баба. „Ербап съм била, викаха, ама я да додат да тропат като го нямаше тате. Не смеят. Туй виждаш ли го, казвах аз, и тъй си имах мира.“
И все да заключи в последните години. „Мен като ме няма, като искате не заключвайте, аз пък тъй съм свикнала“, тросваше се тя, кажем ли нещо за ключовете в джоба на престилката й. Сега се хващам, че заключвам аз, вместо баба. И брадвичката вече я няма – тя пък се превърна в кулинарен инструмент.
Силен звук на вретено, колко много ми говориш.
Üben mit der bulgarischen Spindel meiner fleißigen Oma❤️
 
 
 
Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top