Блог

Нашата полянка в Косово!

Родено от песен на кос /или пък опърничаво косо/ и толкова красиво село Косово!❤️ С джанки, скрити под възглавницата спи детето ни, натичано и доволно при теб. Леденица носи динените лодки на Малена, а Макс прави пътека в гъсталак, съвсем забравил, че прегръща с корените си калдъръм… Откак те видяхме (от днес вече мога да пиша на ти:), заживяхме с мечта да принадлежим и тук.
Има я вече нашата полянка, в която, знам, един ден ще светят жълти цветя, и ще блещука фенерче на прозорчето (когато има прозорче). А отвътре баба ви Светла ще открехва да види кой преминава, и да му каже нещо на родопски – нали вече го овладявам ) Чувам и три овчици да блеят, стан да тъче, пукот на припечена коричка, растежа на подивял нагоре оранжев цвят боб – ако чувам вярно ).
„Каквото Господ напише, човек не може го избрише“, четох скоро думите на стара баба от родопско село. Не „трай бабо“, а „почакай да се напише“, съветвала тя децата си, когато проявявали нетърпение. Написано е, на хаир и на прекрасни комшии (а те са) да ни е ❤️🍀

Back To Top
%d блогъра харесват това: