Блог

Ще си имаме кученце, още едно!

Понякога най-сепващите истории раждат кученца… 🙂
В последните месеци ми се наложи да премина продължителна пропаст.
И за да защитя разума си /този къс стръхльо/ намислих в безсилното време да свърша нещо отлично. Да убедя семейството и броим идващите дни не примирено а с радостното очакване на нов живот. Още едно кученце да се роди, засуче, понадебелее и порастне за вземане у дома. Така времето щеше нетърпеливо да тича, вместо да капе мъчително… Не се наложи да ги убеждавам хич 🙂
За късмет и майката на Милинко се оказа сътрудник – тъкмо отново беше понесла негови братчета и сестричета към светлия хубав свят.

Междувременно вече вървя по добрия път на здравето. И след толкова голям късмет и благодарност, към семейството ни щъпурка и това Хубаво дете:

На 28. декември 2019 се роди кученцето, което засега наричаме Wolle, или Вълна/Вълничко. Пухкав сънен шишко от малкото стопанство с гъски, исландски коне, риезеншнауцер и памучни кучета – неговата порода, Coton de Tulear. На снежния ръб между Германия и Австрия.

Три братчета ме зяпнаха, когато влязох в стаята. Трудна работа да избереш, но тези негови кехлибарени очи ги познах.

Е, скоро ще сме седем – пет човека и две кучета. Спомням си как,  кoгато родих и Сашко, се случваше да ме спират и питат дали и трите деца са мои. А от един баща ли са? 🙂
Сега ще отговарям и за кученцата. Само колко добре, че Милинко и Вълненко са от един баща!  🙂 🙂
… Вълненко е красивият завой на една разминала ми се мъка. Триста грама Радост се носи на кълбо към нас и в  средата на март се нанася.

Отварям широко врата, дете!

 

 

 

Back To Top
%d bloggers like this: