Блог

Доня Делмира и гомерското козе сирене ❤️ La Gomera

„На 84 години съм, моето момиче, и от почти толкова всяка сутрин правя това сирене. Аз съм 12-тото, последното дете на мама и тате. И като нямаха толкова голяма масичка за всичките деца, мама ни постилаше покривката на земята. После слагаше купата каша в средата. Вече виждах как лакътят на някой от братята ми се понася към мен – да ме бутне и загубя надпреварата с яденето… Ама аз, дребна и хитрана – бам, под лакътя му, сур-сур, по очи стигах първа до купата 😊 Бедно сме живяли, ама доктор не знаехме – козе мляко, гофио, от градината каквото даде, и работа. Нищо не ни бучеше и звънтеше – само на козите хлопките. А заболи ли го дете глава, мама ще смели малко кафе и малко горчица, ще ни го намаже на челото. Ето че ни минало вече.
Не знам дали сме били по-добре. Ама и младите не са.“
Така ми разказва пъргавата старица, докато моята домакиня-приятелка помага на ушите ми да схванат възможно повече – баба Делмира е яхнала вълната на спомените и праши на гомерски испански, та пяна се носи 😊😊 А сиренето така прясно е вкусно и дъха на билки. Е, ако го оставиш да зрее повечко, ще усетиш стадото кози, няма начин.
Делмира означава жена от благороден произход. Не знаеше донята, много се зарадва, че такова хубаво нещо означава името й. „То тя и мама надали е знаела. Ама ето, усетила го е името… Хихи, благороден произход, ще го разкажа на козичките ми.“
Сладурана е баба Делмира. „Да дойдеш догодина да правим сирене, моето момиче! Тъкмо ще ми помогнеш и с правнучето, че само „инглишски“ може. Като рече нещо, аз такова чувам: „ба-ба-ба-ба-ба…, грандма“ Аз викам и аз „ба-ба-ба, ми корасон.“ 😊 Шарен свят, ей! И историите му – вкусни като комат сирене от ръката на благородна работлива жена.❤️

Be the first one to share this post!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Back To Top